Пистолет Макаров (ПМ) е съветски полуавтоматичен (самозаряден) пистолет, разработен от оръжейния конструктор Николай Макаров през 1948 година. Служи във въоръжените сили и органите на вътрешния ред на СССР, по-късно Русия, целия социалистически блок (в т.ч. и България).
ПМ е създаден в резултат на конкурс за разработка на лично оръжие, предназначено за офицерския състав на Червената армия. Комитетът по отбраната посочва в условията на конкурса, че трябва да се използва нов патрон, а именно създадения от Борис Сьомин (на руски: Б. В. Сёмин) патрон 9×18 mm (който трябва да замени използвания дотогава 7,62 mm) и схема със свободен затвор. Въпреки че патронът се определя като 9 mm, той е 9,25 mm. Поставените условия са спазени от Николай Фьодорович Макаров, който през 1948 г. печели конкурса. ПМ се откроява от своите конкуренти с простота на конструкцията (съставен е от малко на брой подвижни части), икономичност, лесна изработка и ефективност в бой. Първоначално се произвежда от Ижевския машиностроителен завод. Остава на въоръжение в полицията и армията на СССР и Русия.
Скъсената до 93 mm. цев и сравнително маломощния патрон обуславят ниската точност и групираност на стрелбата, дори и при близки разстояния. Табличният радиус на разсейване е 0,16 m. на дистанция от 50 m.
|